Под истината - стоящ външен къмпинг

Както споменах миналия път, беше достатъчно на моята приятелка Стейси да премине през двора на руините на замъка „Правда“ и да получи друга изпечена идея. За мое голямо нещастие ... Тя си спомни младите дни, когато нашите приятели "депе", облечени в черно рок фенове на Depeche Mode, ходеха всяко лято в Čáčr в Macháč, където се втвърдяваха, слушаха любимата си музика и основно спяха няколко нощи под навес. Но момичетата не ни взеха със себе си, така че никога не можехме да опитаме какво е да спиш под звездите. И сега Стейси реши да промени това. Факт е, че прогнозата за времето беше доста благоприятна, нощта трябваше да е почти тропическа, така че нямах много аргументи, за да убедя приятеля си, че е по-добре да я оставя за друг път. Стейси беше непреклонна, затова се прибрахме вкъщи и събрахме багажа за вечерта. Съпругът потупа няколко пъти по челото, но се въздържа да коментира на глас.

Така че и двамата опаковахме спален чувал, постелка, нещо топло за себе си и за себе си и нещо за ядене, за да оцелеем в пустинята до следващия ден. Знам, че момчетата винаги са наблягали много на това да имат палатка с тях. Вероятно срещу роса или дъжд, но за съжаление нямахме тук, така че предположихме, че постелките ще ни окажат добра услуга.

И малко преди седем вечерта потеглихме, за втори път този ден, към върха на руините на „Правда“. Този път обаче пропуснахме стръмната пътека, защото бяхме доста добре натоварени с всичко, което взехме със себе си като абсолютно необходими неща. Направихме заобиколен път през Дяволския камък, за който писах наскоро, и след това през Kamenový úvoz. Входът е облицован с камъни от пясъчник, издълбани с релефи, които изобразяват главно лица и фигурални мотиви. Историческите източници показват, че историкът Редл поставя своя произход в началото на 19-ти и 20-ти век, а от друга страна, според местните свидетели на Pnětlucké, те идват от втората половина на миналия век, когато е трябвало да бъдат направени от ученици на скулптурната школа в Хорице. Трудно е да се каже къде е истината.

Така че по този начин отново стигнахме до просторния двор на Истината. Тъй като все още не бяхме сами на място, по време на пътуването имаше две големи семейства, затова се настанихме в тревата и издърпахме нещо малко за ядене, за да се укрепим, огледаме се и изберем най-доброто място за спане. ходихме от място на място около три или четири пъти, преди да изберем правилното място, където разстиламе постелките си и разопаковаме спалните си чували. Помислихме известно време, че ще запалим пожар, който в крайна сметка отхвърлихме, защото беше наистина сух и горещ. Така че се страхувахме, че все пак няма да сме подпалвачи. Досега се смеехме, което се промени, тъй като бързо се стъмни, първите звезди се появиха на небето и изведнъж всичко около нас изглеждаше твърде тъмно и страшно. Затова бързо се вмъкнахме в спалните чували, пропълзяхме до тях до главите си и притиснахме плътно една до друга. Плюс това, странните звуци наоколо, скърцането, пращенето на клонки, свиренето на бухал, всичко беше наистина ужасно.

Не сме спали дори в полунощ. Е, когато най-накрая поехме и не знаехме за света около нас, все още нямахме мир дълго време. Бяхме събудени от силен гръм и след това от дебели въжета на дъжда, които започнаха да валят върху нас. Грабнахме спални чували, постелки и раници и се отправихме към входа на подземната изба, където се плъзнахме. Не беше точно удобно, но там не валеше и не се страхувахме от мълния, която може да ни удари в двора.

За наше съжаление, валеше повече от час, така че когато излязохме от подземното пространство по време на разсъмване, бяхме толкова мръсни, колкото не бяхме отдавна. Беше след четири сутринта, когато си събрахме раниците и се върнахме позорно от нощта си на открито. Но Стейси не беше разочарована ни най-малко. Тя беше доволна, че е опитала поне веднъж в живота си. И всъщност все пак го правя :-).